Monday 23 July 2007

Отворено писмо до вестник Капитал

Гневът на мравките

Ванчо Досев

Екип на вестник Капитал публикува отворено писмо до "група интелектуалци" (Капитал, 23-29 юни, 2007). Адресирано е до Института за български език към БАН, с копие до президента, и подписано "екип на Капитал". Както се разбира от текста обаче, писмото адресира много по-широк кръг - вероятно интелектуалците в България като цяло.

От известно време в България се води агресивна анти-интелектуална кампания - учители, преподаватели, лекари, научни и културни деятели - са подложени на икономически натиск чрез низки заплати, а също на политически и медийни нападки. Четем, например, следното изказване на психоложката Виргиния Захариева във вестник Труд (21 юни, 2007, стр 6):

"Разбирам, че учителите работят за 300лв, но пък трябва да се замислим какви хора учат децата ни. Кой кадърен човек ще остане в тази професия?"

Много по-едър калибър е снарядът изстрелян от вестник Капитал. Това писмо е важно медийно явление и заслужава достойно внимание.

Повод за писмото е нарасналата обществена и политическа активност на група интелектуалци - комитета "Съединение" на Иван Гранитски и Николай Овчаров, а също някои по-стари активности. Цитираме от вестника:

"Гражданско общество а-ла Първанов звучи така: авторът на "Време разделно" академик Антон Дончев. Носителят на Ленинската награда за кино за ролята на Маркс във филма "Младостта на Маркс" Венцислав Кисьов. Поетът-издател Иван Гранитски (между другото написал редовете: "Предрешени като интелектуалци/ викачите са разюздано старателни/ Застрашени са всички, които виждат и чуват/ Историята зловещо ще се повтори). И още - спортната деятелка Нешка Робева, скулпторът Вежди Рашидов, режисьорът Вили Цанков, поетът Любомир Левчев и писателката Леда Милева."

И още:

"Но гореизброените личности са не просто хора, които влизат в Националния комитет за подкрепа на успешни кметове. Почти в същия състав те участваха в подписката в подкрепа на втория мандат на Георги Първанов. Заедно с художника Светлин Русев (член на ЦК на БКП преди 1989 г.) и историка Божидар Димитров (умереният националист и президентът често се вкопчват в силна дружеска прегръдка, последно - около истерията с "мита Батак"). Трогнат, Георги Първанов развълнувано нарече подкрепилите го "елита на нацията". …Най-скорошният пример е отпреди два месеца, когато интелектуалци сезираха с отворено писмо институциите за загубите, които търпи държавата от концесиите на златните находища в Челопеч и Попинци. Писмото бе подписано от... Вили Цанков, Венцислав Кисьов, Иван Гранитски, Любомир Левчев, Леда Милева... и така нататък. И ако някога сте се съмнявали, трябва да знаете, че например за авторката на "Зайченцето бяло" не представлява никакъв проблем да изчисли, че "очакваната печалба от двете находища на базата на борсовия курс към момента на сключване на концесионния договор е 4 871 950 523 евро". До фрапиращата сума интелектуалците стигат, като умножават прогнозата за залежите по цената на златото на международните пазари. Те посочват, че с тези пари "могат да се построят 2000 км магистрали или да се плати външният дълг на България", и недоволстват как "в момента тези находища се ползват на концесия от две чужди фирми - "Дънди прешъс металс" и "Мартерн", и според условията по договорите с тях в бюджета ще постъпят едва около 20 млн. долара до 2020 г."

Ето, това е вече много лошо - интелектуалците се бъркат в бизнес играта на големите играчи. Как смеят! Това не е техна работа - какво разбират те от концесии и комисионни. Има си хора за това.

И по-нататък:

“Под протестното писмо срещу статия на "Капитал" от февруари относно Националния дворец на културата се бяха подписали 42-ма души. Божидар Димитров, Нешка Робева, Вежди Рашидов, Антон Дончев, Любомир Левчев, Иван Гранитски, Недялко Йорданов, Михаил Неделчев...”

Писмото на Капитал няма обаче за цел обсъждането на концесията с "Дънди" или ситуацията с НДК. Каква е целта на публикацията научаваме, четейки следните характеристики, поставящи интелектуалците на мястото им:

- "За да си истински интелектуалец, най-активните години от живота ти трябва да са били дълбоко в социализма"...

(От това определение в частност следва, че родените през последните двадесетина години са напълно обречени - те няма как да станат интелектуалци.)

- "Всестранно развити личности’. И това е втората отличителна черта на истинския интелектуалец. В леко променлив състав през годините интелектуалци са взимали категорично отношение по въпроси от въвеждането на вероучение като редовен предмет в училищата, през американските бази до обгазяването на Стара Загора. Принципно в това няма нищо лошо. Просто не сме съгласни с много от каузите, които те защитават - нито разбираме защо са търсили рими за социализма и са се умилквали около властта, нито защо сега громят приватизацията и пак се умилкват около властта.”

- “Днес за съжаление това, което обединява всички тези хора, е носталгията по славните времена, когато цената на тяхната подкрепа за властта се измерваше с финансиране на скучни книги, съмнителни филми и посредствени постановки. Повечето от тях са ‘С единия крак в миналото’.

Това е и третата основна характеристика на истинските интелектуалци - те са срещу промените и за статуквото. Легнали в окопите на своите спомени, те от години яростно се сражават срещу модерността. През деня воюват с вятърните мелници на приватизацията, а вечер заспиват с мечтата за ‘вкъщи’ “

(Признавам - стигайки до тази сладко-наивна дума, "модерност", аз оставих за момент вестника и отидох да си налея едно питие - четенето ставаше интересно и вълнуващо.)

- "Ако интелектуалците бяха заставали по-често с лице към хората и с гръб към власта, то гласът им щеше да се чува"

(С това съм напълно съгласен, въпреки че авторите имат предвид "с лице към Капитал". Много от интелектуалците застанаха с лице към хората и гръб към властта през 1989-1990, за което после си платиха горчиво.)

Статията заслужава да се прочете - тя стои свободно на интернета.

(http://www.capital.bg/show.php?storyid=352108)

И така, аз не съм приятел на Иван Гранитски, Овчаров, или някой друг от споменатите. С никой от тези хора не си пия кафето, нямам с тях никакви роднински, политически или делови отношения. Нещо повече - някои от тях не са ми особено симпатични.

Симпатизирам обаче на тяхната загриженост, както за Батак, така и за НДК и Челопеч - тази загриженост е една хубава и необходима гражданска проява.

Аз не бих се намесил, ако в акцията на Капитал нямаше нещо много повече от обикновено дребно хулиганство. Както писа Радой Ралин преди 40 години:

За какво била глъчката?

-Кой да бие с пръчката!

Капитал агресивно се опитва да маркира интелектуална територия. Така хищникът в гората обикаля и припикава определен район, та да знаят другите кой там е цар и господар. Но тук господата Капиталисти отиват твърде далеч, опитвайки се да припикаят цялото интелектуално пространство в България. И не само да го припикаят, но изобщо да го избутат настрана.

Споменават се само петдесетина личности, но дадените дефиниции и характера на отвореното писмо присъединяват по асоциативност както историци, така и филисофи, археолози, физици, химици, математици - всички интелектуалци в България. В това пространство са и Хайтов, и Радичков, и Валери Петров и Радой Ралин. Не само писателите и поетите - учените също са интелектуалци, и сега те са в същия кюп.

С какво пречат интелектуалците днес?

Пречат с това, че мнозина имат собствено мнение, обществен престиж, а мнозина са финансово независими.

Тези хора трудно се купуват и трудно се манипулират!

Днес медиите (т.е хората зад медиите) могат да направят от един млад човек истинска маймуна. Осъществявайки някой нов бизнес план, те ще го накарат да си боядиса косата зелена, да си сложи халка на носа и друга на пъпа, да се облече като бостанско плашило и да се бори стръвно за някоя промоция, с мобифон в едната ръка, а в другата - с бутилка "поп". Но при интелигентния млад човек този номер не минава. Затова не бива да има интелигенция, а най-вече не бива да има приемственост.

Младежа със зелената коса не се интересува от Челопеч и Крумовград. Той е щастлив с новия си мобифон. Полицията също не обръща внимание. Aко група наркомани се сбият в дискотека, полицията ще се намеси, но ако група вежливи канадски бизнесмени реши делово да окраде едно златно българско находище, полицията няма и да знае. Прадядовците на хората от Дънди Прешъз Металз са взимали от негрите злато срещу маниста. Защо да не опитаме пак?

Но още е раничко - още не е затъпяла публиката както трябва, още са живи онези, с единия крак в социализма.

Челопеч все-пак е дребно нещо - много по-важно е да се отрече миналото тотално и да се построи нов живот, пълен с “модерности”. Да прочетем пак внимателно:

"Днес за съжаление това, което обединява всички тези хора, е носталгията по славните времена, когато цената на тяхната подкрепа за властта се измерваше с финансиране на скучни книги, съмнителни филми и посредствени постановки."

Обърнете внимание на манипулацията: "подкрепа на властта = скучни книги, съмнителни филми". Обърнете внимание също как "всички тези хора", (цялата интелигенция) се слагат в един кюп, заедно с филми, книги и постановки.

Дали “всички тези хора" са писали само скучни книги и са правили само съмнителни филми?

Господа Капиталисти, та къде е вашия бизнес нюх? Старите български филми са ужасно популярни и се харчат много добре! Май не сте гледали "Топло", "Куче в чекмедже", "Оркестър без име"? Хубава работа!

И все оше се четат и Време Разделно, и Диви Разкази, и ного други книги писани тогава.

Но читателят е длъжен да запомни, че всичко от стария социализъм е лошо, скучно и бездарно. Хубави са, следователно, само новите "модерности". Но кои са те?

Да, кои са тези толкова скъпи на душата на Капитал "модерности", тези нови придобивки от последните 18 години?

Вероятно това са многобройните казина и бинго-зали, поникнали под път и над път? Или модерностите са порно списанията, секс-магазините и стотиците проститутки, премесени с просекини, обикалящи край хотелите и курортите?

Господа, зная че не обичате бившата Народна Власт, аз също не съм влюбен в нея, но я се поогледайте!

Всички тези налични паркове, които все-още имаме, всички язовири, напоителни системи, пътища, библиотеки, научни институти, театри, дори НДК - всичко това е наследство от тази лоша власт. Тя все-пак се считаше народна и строеше за народа паркове, детски площадки, пионерски лагери, язовири - дори курортните комплекси тя ги построи, та да може строителите на съвременния български капитализъм да си ги приватизират.

Какво щяха да приватизират днешните политици-комисионери и строителите на капитализма, ако не беше народната власт?

Навремето в България бяха построени лека и тежка индустрии, черна и цветна металургии, няколко ТЕЦ и множество ВЕЦ. Тогава се построи също и АЕЦ Козлодуй. А с какви постижения може да се похвали днешния бизнес освен “офисбилдинги”, хотели и казина?

Но да се върнем към "модерностите" и техните носители. Строителите на капитализма в България, за съжаление, намаляват - избиват се по улиците. Вече няколко стотин строителя си отидоха, кой сам, кой придружен от верните си телохранители. Загиват юпита, псевдоюпита, мутро-юпита, както и чисти, натурални мутри. Това е каймакът на нашето сегашно общество, те са владетелите на благата, изместили старата партийна бюрокрация.

Отидоха си юпитата Луканов, Иван Тодоров-Доктора, Илия Павлов, Емил Кюлев, Георги Илиев. Отидоха си и мутрите бай Миле, Самоковеца, Клюна.

Изглежда нещо не е съвсем наред с нашия нов капитализъм. Не съм забелязал някой да стреля по Бил Гейтс, Майкъл Дел или Катсуаки Ватанабе (президента на Тойота), както и не съм виждал Уорън Бафет да се движи в съпровод на десетина телохранители.

Нашите нови капиталисти обаче поддържат цяла частна армия от 20,000 охранени "гардове", много по-добре платени от учителите, лекарите и полицаите. Всичките тези яки мъже ядат много, пият и пушат, а не произвеждат нищо. Ефективно ли е това, господа финансови анализатори от Капитал? Какво става тука с производителността на труда в 21 век?

Обяснете - как така вашите герои, строителите на капитализма в България - не могат да отидат по-далече от препродажбите, казината, хотелите, спортните клубове и контрабандата?

Ето, тези дни беше застрелян Манол Велев - председател на Българския съюз на частните предприемачи „Възраждане”, член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт и президент на ФК Академик. Както се разбра от публикацийте, той се е въртял в същия кръг - недвижимост, спортни клубове, хотели, казина. Къде са високите технологий, къде е съвременния дизайн, къде е българската марка?

Нима не е очевидно, че самата структура на “модерностния” бизнес в България - хотели, барове, казина, спортни залагания - предопределя развитието на престъпност? В такъв вид бизнес няма ясна разлика между бяла и сива икономика, често на такива места се търгува с наркотици и се поддържа проституция. Естествено е проститутките да се въртят по баровете, нощните клубове и казината - няма да ги намерите по библиотеките. За наркобизнеса е вярно същото - той върви ръка за ръка с хазарта.

Вие сами признавате (Твърде лично; Капитал 14-20 юли, 2007):

"Манол Велев принадлежи към тази част от българските бизнесмени, които имат удивително еднакви биографии. Те развиват всестранен бизнес, обикновено са бивши спортисти, задължително участват в спортни клубове и доста често са председатели на федерации. Кюлев например беше шеф на федерацията по плуване, Велев се оказа председател на федерацията по боулинг. Следващото задължително условие е близост до властта. Големият проблем на тези публични хора е, че независимо колко топли са контактите им с властта, им се налага да играят на един терен с организираната престъпност. А на игрището с мафията има едно основно правило - правила няма."

На един терен - и може би често в един отбор?

А преди това:

"Но в развитието на бизнеса именно емоционалността или неотстъпчивостта често е причина за крайни мерки. За съжаление в България излиза много по-евтино и по-лесно да си решиш проблема чрез убийство, отколкото като спазваш правилата."

Та това са модерностите на нашето време, които интелектуалците отказват да прегърнат.

Еволюицията през последните 18 години произведе също Азис - една друга нова българска модерност.

Наред с Азис и мутрите, друга модерност са още и “юпитата”. Юпито сутрин не отива в кабинета си - то влиза в “офиса” си. Там то не работи на компютър, а на “лаптоп” или “десктоп”. Често се придружава от "гард". Юпито води клиента си в “шоурум” и му прави “топ оферта”. Когато чуете някой да казва: "Хай Петров, фиксна ли си лаптопа, че съм ти пратил неколко меседжа" - знайте че имате пред себе си едно истинско модерностно юпи. В зависимост от епохата, такива е имало в България винаги. Дядовците на днешните юпита се поздравяха в началото на 20 век с "бон жур", а бащите им - партийни и комсомолски секретари от 50-те години - казваха "здравствуй", като вместо ризи носеха "рубашки" и вместо бележници използваха "бумажници". Но докато дядото продаваше само мускали с розово масло, днешното юпи има по-широк размах - то предлага на концесия цялата Розова Долина. Да, една от любимите модерности на днешното юпи е думичката "концесия". Много доходна думичка.

Характерно за много юпита е и тяхното усърдие да угодят на външния "бос" за сметка на България. Преди време едно от тогавашните юпита с изявен руски акцент и кожена комисарска куртка (Димитров) накара българите в пиринско да си сменят паспортите с македонски. Съвременното юпи Милен Велчев преструктурира външния ни дълг така, че България загуби 500 млн отишли в джобовете на кредиторите. Когато дори таксиметровите шофьори знаеха, че долара пада и ще пада, Велчев смени евро за долари.

Оглеждайки се за още модерности, няма как да отминем всеобщата занемара - олющените пейки по парковете, ръждясалите катерушки, празните езерца, разбитите тротоари, изронените мазилки, загниващата инфраструктура - всичко това не е пипано от 20 години, защото не носи пари. Ето и един друг парадокс на капитализма - навремето народната власт се бореше успешно със сушата чрез напоителни канали, но сега тези канали са занемарени и затрупани и сушата става жестока. Но новите капиталисто не строят иригационни системи - те препродават турски домати, защото не се интересуват от българския производител, а само и единствено от печалбата си.

Занемарата на всичко обществено - това е още една характерна модерност на новото време. Модерностните български капиталисти за нищо на света не биха инвестирали в социалната сфера. Те търсят бързи печалби с доходност над 30-40%, а такива идват само от спекулацийте с недвижимост, хазарта и полулегалната икономика. Не е ли това по-подходяша тема за анализ на Капитал, вместо хвърлянето на чифтета по интелигенцията?

Изследването на агенция "Медиана" от 4-9 юли показва един естествен резултат. На въпроса "Българските бизнесмени допринасят ли за развитието на страната, или само си пълнят джоба?", 19% отговарят "допринасят", 23% не могат да преценят, а цели 58% отговарят "само си пълнят джоба"!

Друга полезна тема се предлага от Института за синдикални и социални изследвания към КНСБ. ИССИ съобщава следните данни:

Към края на годината (2006) средната работна заплата в Сърбия е била 358 евро, в Македония - 221 евро, в Румъния - 449 евро, в Хърватия - 664 евро, а в България едва 198 евро. В изследването се отбелязва, че по равнище на доходи България е на последно място не само сред страните членки на ЕС-27, но и в региона.

Сега сме на около 50% от равнището на 1990. Една тъжна модерност!

А ето една съвсем основна тема, господа журналисти от Капитал - понеже обичате да разсъждавате за икономика и политика, предлагам ви да прочетете следния документ:"Доклад за човешкото развитие-1999" на ООН :
UN 1999 Human Development Report - http://hdr.undp.org/reports/global/1999/en/

Там още в увода се казва: "Когато пазарните отношения започнат твърде много да доминират социалното и политическо развитие, възможностите представени от глобализацията се разпределят твърде неравномерно, концентрирайки пари и власт в малка група избраници..."

Подробния доклад убедително доказва, че социалната сфера (където влизат презрените интелектуалци) е не по-малко важна за хармоничното развитие на една държава от пазарните отношения.

До преди 18 години, по времето на социализма, държавата беше създала социален модел с други морални ценности. От човек се очакваше да работи съвестно, да харчи малко и да не се ръководи от корист. Като награда се очакваше обществено признание и уважение. Писателите, художниците, учителите, професорите и лекарите имаха висок социален статут, независим от доходите им. Сега моделът на поведение е друг - бързо обогатяване и фокус върху печалбата. Мнозина намират социално признание в скъпите коли и тоалети, луксозните жилища и демонстрацията на богатство, като този стил се подържа и от медийте. Алчността се издига в култ. Аз не виждам достойно бъдеще за България с тези модерности.

София, 10-VII-2007

No comments: